Миналата седмица, късно вечер, бързах да сканирам един документ в PDF. Влязох в магазина за приложения, за да намеря леко решение. Намерих едно с висок рейтинг и надпис „напълно безплатно“. Звучеше твърде хубаво, за да е истина — и както често се случва, се оказа точно така.
Приложението поиска достъп до контактите ми, до микрофона, до местоположението и дори до историята на браузъра. Сметката за това „безплатно“ приложение започна да пристига още при първия му старт.
Истината е проста: в дигиталния свят нищо не е безплатно. Безплатните приложения не са благотворителност, а бизнес модел. Ти не си клиентът — ти си продуктът. Данните ти се пакетират, препродават и използват за таргетирана реклама. Когато плащаш абонамент, купуваш услуга и правото да останеш извън радарите на рекламните алгоритми. Когато избираш безплатното, плащаш с личната си информация.
След инсталацията рекламите в социалните ми мрежи станаха подозрително точни. Някой явно беше прошепнал на алгоритъма какво точно ми липсва. Това не е магия, а добре изчислена експлоатация на нашата наивност.
Накрая изтрих приложението и се върнах към платената версия, която ползвам от години. Цената е същата, но спокойствието е несравнимо. Сметката за безплатното винаги излиза по-висока — и най-често се плаща с правото на личен избор.
Нещо подобно като темата за „безплатните“ приложения е и с тези сайтове, които уж ти дават бързи кредити. Първо ти предлагат лесни пари, а после започват да звънят на всичките ти познати и да ти налагат безумни лихви. И там плащаш не с пари, а с репутацията и спокойствието си. В крайна сметка, както казва авторът – безплатното винаги излиза най-скъпо.
И на мен ми се е случвало подобно с приложение за сканиране на документи. Настояваше за достъп до контактите и мястото ми, което направо ме подразни. Накрая намерих едно платено приложение, което прави същото, но без да иска излишни права. Да, струва няколко лева, но си струва спокойствието.
Наистина ли е чак толкова сигурно, че тези приложения събират и препродават данните ни без нашето знание? В статията спомена, че са поискали достъп до контактите и историята на браузъра, но аз често виждам и предупреждения, че това е нужно за работата на приложението. Как да преценим кое е оправдано искане и кое е злоупотреба?
Честно казано, гледах нещо подобно и в един документален филм по БНТ за влиянието на социалните мрежи. Там също обясняваха как ни следи постоянно и че ние плащаме с личните си данни. Най-лошото е, че и децата ни са изложени на това.
Много вярно казано. Наскоро свалих едно приложение за проследяване на съня, което също беше „безплатно“. Оказа се, че събира данни за навиците ми и ме заливаше с реклами на всякакви хранителни добавки. Спрях го веднага, но ми стана ясно, че колкото по-малко „безплатни“ неща ползвам, толкова по-спокойно спя.