Всички ние блогърите споделяме лични преживявания, емоции, интересни факти и всякаква полезна информация с вас. Често обаче се случва да попаднем в творческа криза и да търсим вдъхновение. В подобни ситуации следенето на други блогъри помага. Така аз попаднах на един, оказал се изненадващо интересен за мен – на автора Васил Лазаров.
Може би на някои от вас им е познато името от издадените книги, които не са малко наброй. Лазаров не е от нашумелите писатели с нещо супер различно, защото в романите и като цяло в творчеството си залага на християнството и връзката с Бог. В подобна нишка се движат и текстовете му в блога, но трябва да отбележа, че там става въпрос за анализ на литературни творби, които са в тази тематика.
Не искам обаче да си мислите, че правя култ към религията. Напротив, просто осъзнах, че е тема, която е изключително непозната за мен. За обогатяване на общата култура, за въвличане в друг свят и доста често за задаване на екзистенциални теми, аз следя текстовете, публикувани от Лазаров. А повярвайте ми, от тях може да се получи много материал за размисъл.
Една от темите, която ме провокира, бе за помощта от Господ в гибелен мор. Някак ми се стори доста актуална спрямо сегашната епидемична обстановка. Затова се запитах дали е необходимо да бъдеш вярващ, за да получиш помощ, или тя се полага на всички хора по света? Все пак изхождам от тезата, че дори и тези, които не са вярващи, са божии чада и заслужават подкрепата на Всевишния.
Разбира се, и от нас се изискват усилия, за да получим помощ. За мен обаче това не е абсолютната вяра, а действията, които проявявам. Те трябва да са насочени към човеколюбието, към научаването, отношението и споделянето. Всички онези малки неща, които често пропускаме. Защото ако искаме да получим, трябва да дадем – от добро за добро.
