Май пак ще сменям слушалките. Осмият чифт за последните пет години. Забелязвам, че ги купувам все по-често – като филтри за кафе или ролки тоалетна хартия. Не че съм богат, просто съм се примирил. Те ще се развалят. И цифрите го доказват: на всеки седем месеца – нов чифт. Евтини, разбира се. Между 30 и 60 лева. Което прави близо 500 лева за пет години. Не е малко.

В петък, в метрото, видях един младеж. Около 25-годишен, с костюм и скъп телефон. Слушалките му – същите като моите. Пластмасови, бели, с прекъсващ звук на десния говорител. Стискаше кабела, сякаш това щеше да помогне. Познат жест. Правил съм го стотици пъти. Безсмислено е. Те са направени да се развалят. Евтин дизайн, още по-евтини материали. Не са създадени да издържат, а да бъдат заменени.

Това е консуматорството в действие. Маркетингът ни е убедил, че щастието е в новите вещи. Че последната версия на каквото и да е ще ни направи по-добри, по-успешни, по-желани. А всъщност ни държи в постоянен кръг от покупки. В офиса е същото. Колеги постоянно сменят слушалки, кейсове, зарядни. Не защото старите не работят, а защото искат да са „в крак с модата“.

Попитах продавач в магазина защо слушалките им се развалят толкова бързо. Отговорът му беше циничен: „Ако бяха здрави, нямаше да ги купувате пак, нали?“ И това е. Бизнес моделът е изграден върху повторните покупки.

Започнах да гледам гаранционните условия. Повечето евтини слушалки имат само шест месеца гаранция. Съвпадение? Не мисля. Производителите знаят, че след този срок слушалките ще са заминали. И нямат интерес да ги направят по-издръжливи.

Не знам дали можем да променим тази тенденция. Но можем да започнем да пазаруваме по-осъзнато. Да инвестираме в качествени продукти, които ще издържат години, вместо да купуваме евтини, които ще изхвърлим след няколко месеца. Днес ще потърся слушалки за поне 200 лева. Може и да спестя пари в крайна сметка. И със сигурност ще си спестя нервите.