Преди време Интернет беше лукс, който малцина можеха да си позволят. След това се превърна в услуга, която ни правеше по-информирани в ежедневието ни, но в никакъв случай не беше незаменима. Спомням си, когато бях малък – някъде в гимназията, и тепърва бяха пуснали карти за Интернет. Цял ден – 7 или 8 часа, чаках да си сваля филм от мрежата. Имаше чатове, по които полудявахме и само за това говорихме, но нищо от тези неща не заместваше гледането на телевизия, ходенето на кино или излизането с приятели.
Днес е друго нещо. Интернет се превърна в необходимост за всички. Информацията стана най-ценният ни ресурс, и ако не си достатъчно информиран се считаш за изостанал. Интернет подобри качеството на услугите изобщо. Обществото стана информационно, светът се превърна в глобален. Чатът е нещо, без което не можем, а Фейсбук и Гугъл са начални страници на всеки телефон, таблет или компютър. Без Интернет животът се превърна в немислим.
Преди време имаше една такава шега, че ако случайно спре токът, поради някакъв катаклизъм, мнозина ще изпаднат в истерия. Когато първоначалната криза отшуми отново ще трябва да се научат да общуват офлайн, да извършват всички онези дейности, които преди са били максимално улеснени чрез мрежата. Такива са четене и намиране на книги и информация за курсова работа, за офис нужди, правене на реклама, пазаруване, търсене на приятели, учене не дейности като готвене, плетене и др.
Интернет ни помага още да бъдем такива, каквито си пожелаем. Той персонализира нашето устройство, като показва харесвания, на база на предишни четения, гледания споделяния. Изгражда интересите ни и ни помага да бъдем все по-информирани в насоката, в която предпочитаме да се развиваме.
Но кога стана всичко това? Явно когато човекът осъзна, че ако информацията, знанието му бъде поднесено, той започне ли веднъж да чете, да се интересува, не ще спре, жаден за още и още… да научава, опознава, следва…
