В България симпатиите към Русия – и дори към нейните съвременни лидери като Владимир Путин – не са случайност. Това явление е резултат от дълбоки исторически корени, културни влияния и политически реалности, които оформят обществените нагласи в продължение на десетилетия.
Всичко започва още през XIX век, когато Русия играе ключова роля в Освобождението на България от османско владичество. Благодарността към руския народ за подкрепата по време на Руско-турската война от 1877–1878 година продължава да бъде важна част от националната памет. За мнозина именно това историческо събитие поставя основите на трайното чувство на близост между двата народа.
След Втората световна война България се озовава в орбитата на Съветския съюз. Социализмът се превръща в официална държавна идеология, а отношенията между София и Москва се задълбочават. Хиляди българи учат в СССР, а руският език се преподава масово в училищата. Тази епоха оставя отпечатък върху поколения, които асоциират Русия със социална сигурност, достъпно образование и усещане за стабилност, дори и при ограниченията на тоталитарния режим.
Руската култура също играе своята роля. Литературата, музиката и филмите от Русия са добре познати и често обичани. Дори днес мнозина усещат езикова и културна близост с руснаците, което допринася за положителното отношение към страната им.
На геополитическо ниво Русия често е възприемана като противовес на Запада. За някои българи тя олицетворява традиционни ценности, сила и самостоятелност – качества, които изглеждат привлекателни на фона на разочарованията от политиката на Европейския съюз или САЩ. Подкрепата за Путин понякога се корени именно в това усещане за противопоставяне на „западната хегемония“.
Нека не забравяме и икономическите връзки. В продължение на десетилетия България е била силно зависима от руския природен газ и нефт. Тази зависимост създава и политически интереси – както на държавно, така и на бизнес ниво – които понякога се отразяват на общественото мнение.
Въпреки всичко, не може да се пренебрегне и влиянието на съвременната руска пропаганда. Чрез медии, социални мрежи и други канали тя подхранва носталгията по „доброто старо време“ и поддържа митове за Русия като закрилник на православните и славянските народи.
Така, съчетанието от история, култура, политика и лични преживявания обяснява защо дори днес немалка част от българите продължават да изпитват симпатии към Русия и нейния президент. Тези чувства обаче са многостранни и често противоречиви – отражение на сложната връзка между минало и настояще.
