Попаднах на вдъхновяваща история, която няма как да не споделя. Става дума за млад предприемач от Пловдив – Димитър Христакиев – човек, който не просто се е върнал от чужбина, а е започнал от нулата и е стигнал до работа с компании като SpaceX, Tesla и Blue Origin. Да, от Пловдив до световния елит.
Историята започва след като Димитър се връща от Германия, където завършва мехатроника и роботика. Оказва се, че в България няма компании, които да работят в сферата, в която иска да се развива. И вместо да се върне в чужбина или да се примири, решава да създаде собствена фирма – DHR Engineering.
Това, което много ми харесва в подхода му, е, че не търси просто да оптимизира нещо старо. Той иска да създава нови технологии. И когато вижда, че в България повечето клиенти искат евтини и бързи решения, се ориентира към американския пазар – там, където оценяват иновациите и са готови да инвестират в идеи с бъдеще.
Първият му по-сериозен клиент е швейцарски стартъп, който иска автоматизиране на ферма. Първоначално може да покрива наема си и да се издържа от бизнеса си. Постепенно тези пари стават повече и когато достигат 4 000 лева, той наема първия си служител. На 6 000 лева наема още един човек. Това му помага да изгради основата на екипа си, който с времето достига до 20 души.
В един момент купуват 3D принтер – първоначално просто за прототипиране. Но малко по малко виждат потенциала му и решават да направят нещо, което не е правено досега: напълно автоматизирана линия от 3D принтери, обслужвани от робот. Звучи като научна фантастика, но всъщност вече е реалност.
Той работи с китайската компания Bambu Lab, чиято техника използват като база. Най-голямото предизвикателство? Синхронът между принтерите и роботите, както и стабилната работа без човешка намеса. Първият прототип е готов за четири месеца, но стабилната версия им отнема година.
Компанията има и своите тежки моменти – един от роботите почти предизвиква пожар, когато поради софтуерен пропуск се качва до тавана и скъсва кабел. Това им показва ясно колко важна е сигурността, особено при автономни машини.
За мен тази история е пример за нещо много просто, но силно – че не е нужно да напускаш България, за да правиш нещо голямо. Нужно е да мислиш смело, да не се ограничаваш от пазарите около теб и да не чакаш някой друг да ти даде “правилната среда”. Можеш да я създадеш сам.
Харесва ми, че Димитър не се е предал пред трудностите, нито е чакал „държавата да помогне“. Просто е действал – с визия, техника, екип и цел. И ако от Пловдив можеш да стигнеш до SpaceX – значи всичко е възможно, стига да не си слагаш таван в мисленето.
