Всичко стана дигитално. Три години по-късно, терминът „метавселена“ вече не звучи като сценарий от евтин sci-fi филм. Тогава организирах тиймбилдинг за екипа си. Исках да ги извадя от рутината на Zoom срещите и безкрайните Google Docs. Спрях се на виртуална реалност – да наемем платформа, където да играят заедно, да се състезават, да общуват. Беше провал. Не заради платформата или самата игра. Катастрофата бяха реакциите на хората. Почти всички се изолираха. Вместо да си помагат, да се смеят, да говорят, всеки гледаше собствения си резултат, собственото си представяне. Очаквах сближаване, а получих още по-голяма дистанция. Тогава го отдадох на странен корпоративен дух, на нежелание за отпускане. Сега разбирам, че беше нещо по-дълбоко.

Това беше ранен симптом на „бягството в метавселената“. Обещава контрол, но води до отчуждение. В реалния живот всичко е сложно и несигурно. Трябва да се справяш с конфликти, да преговаряш, да правиш компромиси. В метавселената създаваш свой свят, ставаш, който искаш, контролираш всичко. Звучи примамливо, нали? Илюзията за контрол обаче е пагубна. Когато живееш в предвидима и контролируема среда, губиш способността да се адаптираш към реалността. Започваш да избягваш истинските проблеми и истинските взаимоотношения. Там има риск, болка, разочарование. В метавселената – не.

Преди десетина години се опитвах да убедя баща си да използва Facebook. Пенсиониран инженер, човек на принципите, свикнал да строи с ръцете си. Не разбираше какво му е това чудо. „Защо да се занимавам с тия измишльотини?“, питаше. „По-добре да отида на риба.“ И беше прав. Той намираше удовлетворение в реалните неща, в реалните взаимоотношения. Аз, млад и амбициозен, го убеждавах, че трябва да се „дигитализира“, да е „в крак с времето“. Сега се чудя дали не го обърках.

Виждам го и в работата си. Все повече хора предпочитат месинджъри и имейли пред срещите на живо. Все повече проекти се реализират дистанционно, без личен контакт. Това води до загуба на емпатия, до невъзможност да разбираш другите. Когато не виждаш човека, не виждаш езика на тялото, не чуваш тона на гласа. Губиш информация. Започваш да тълкуваш думите по начин, удобен за теб. Метавселената е просто следващата стъпка в този процес на дигитализация и отчуждение. Предлага още по-голяма илюзия за контрол, още по-голяма възможност за бягство от реалността. Цената е висока. Загуба на връзка с реалния свят, с хората, със себе си.

В момента работя по проект, който цели да интегрира виртуалната реалност в образованието. Не като заместител на обучението, а като допълнение. Искам да създам платформа, която да позволява на учениците да изследват света, да експериментират, да си сътрудничат. Винаги с акцент върху реалния контакт, върху реалните взаимоотношения. Вярвам, че бъдещето не е в бягството от реалността, а в нейното осмисляне и преобразуване.