Кувейт е малка страна с огромни запаси от петрол – над 101 милиарда барела, което се равнява на около 23 000 барела на човек или приблизително 4,3 милиона долара „петролно наследство“ на глава от населението. Въпреки това, страната изпитва сериозни проблеми с електроснабдяването. През последните години прекъсванията на електричеството станаха част от ежедневието, особено през летните месеци, когато температурите скочиха до над 50 градуса по Целзий и домакинствата масово използват климатиците си. В пиковите моменти до 7,3% от търсенето на електроенергия остава незадоволено, а фабрики са принудени да спират работа между 11 и 17 часа.
Причините за тези проблеми не се крият във възобновяемите източници – почти цялото електропроизводство на страната идва от петрол и газ (99,6%). Истинските причини са години на лошо управление, политическа нестабилност и недостатъчни инвестиции в електропреносната мрежа. През последното десетилетие Кувейт е сменил 15 министри на енергетиката, което е забавило важни решения за модернизацията на инфраструктурата.
Енергопотреблението в страната също е изключително разхитително. Субсидиите за електричество достигат около 3 200 долара на човек, което означава, че сметките покриват едва 5% от реалните разходи за производство на ток. Около 60% от електроенергията се използва за климатици, докато традиционните сенчести градски улици, предназначени да пазят хората от жегата, са незаконни поради остарели строителни норми за новите предградия с вили
В съседна Саудитска Арабия се планира до 2030 г. 50% от електроенергията да идва от възобновяеми източници, докато Кувейт едва ли ще успее да достигне и по-скромната цел от 15%. Страната обаче има голям потенциал – около 50 гигавата слънчева енергия биха покрили цялото текущо търсене на електроенергия и биха заели едва 5% от територията ѝ (около 900 кв. км). Това е по-малка площ дори от новото пристанище на североизток от столицата и би било по-евтино от енергията на изкопаеми горива, като същевременно освобождава петрол и газ за износ.
Друг проблем е зависимостта от внос на газ – две трети от вътрешното производство на газ идва от същите кладенци, откъдето се добива петрол. Когато ОПЕК намали квотите за добив на петрол, това принуждава Кувейт да намали и добива на газ и да внася втечнен природен газ от чужбина. Така страната, макар да е богата петролна държава, е един от най-големите вносители на втечнен газ в света, като миналата година е внесла почти толкова, колкото Великобритания с 14 пъти повече население.
В резултат Кувейт се оказва в парадоксална ситуация: огромно петролно богатство, но нестабилна инфраструктура и зависимост от външни доставчици на енергия.
